Историята на зловещата Къща на смъртта в Бразилия
Петрополис е туристически град, разположен в планините зад Рио де Жанейро. Там се крие " Къщата на гибелта " (Casa da Morte) - резиденция, която е била употребена за изтезания по време на бразилската военна тирания. Най-малко 20 души са били убити в тази къща. Само една затворничка, предходна през нея, е оживяла, споделя АРД.
Ужасяващото място, за което съвсем никой не знае
Историята на " Къщата на гибелта " не е известна. Сега с поддръжка от Германия една самодейност ще се опита да сложи тази тъмна страница от бразилската история под светлините на прожекторите. " Къщата на гибелта " е директно преплетена и с историята на Германия. Тя е принадлежала на немско семейство, което е било обвързвано с нацистите.
Къщата се намира в богато предградие на Рио де Жанейро и типът ѝ с нищо не издава какво се е случвало зад стените ѝ - боядисана в тюркоазен цвят, с керемиден покрив и дървени капаци на прозорците. Репортерите на АРД Ане Херберг и Левин Шварцкопф съпровождат немска делегация, която е на посещаване на мястото.
Вицеконсулът Йоахим Шемел отбелязва, че къщата не може да притегли вниманието на елементарния минувач. Историята ѝ обаче е раздрусала и него. Той я научава неотдавна, споделя АРД. В това няма нищо чудно - същото може да се каже и за доста бразилци.
Единствената оживяла
Единствената оживяла от държаните в " Къщата на гибелта " е Инес Етиен Ромеу. Тя е задържана през 1971 година и прекарва три месеца в ужасяващата къща. Ромеу споделя, че дружно с останалите пандизчии са били подлагани на електрошови мъчения и побои, а в дългите мразовити нощи са били принуждавани да спят на влажен и леден под, написа АРД.
" Опитаха се да ме удушат и ме пуснаха едвам когато изгубих схващане. Блъскаха ме и ме удряха по главата ", написа Инес Ромеу за престоя си в " Къщата на гибелта ". След края на военната тирания затворничката става значим очевидец. Благодарение на нея къщата е разпозната, споделя АРД. Тя разпознава и мъчителите си и дава показания пред бразилските управляващи, преди да почине през 2015 година.
Инес Ромеу споделя и за странна среща със притежателя на " Къщата на гибелта ". Веднъж той посетил затворничката и ѝ дал шоколад. Този притежател бил Марио Лодерс, наследник на немски преселник, който имал контакти с партията на нацистите. Марио Лодерс с подготвеност дал къщата си на военните, когато те търсели място за изтезания, написа АРД.
Бразилия не желае да скапва имиджа на Петрополис
Групата " Про Мемориал " желае да построи монумент на мястото на " Къщата на гибелта ", който да припомня за злокобната история. Това обаче няма да е елементарно, оповестява немската медия - частният парцел би трябвало да бъде отчужден, а актуалният притежател - заплатен. Бразилия не желае да харчи пари за тези цели.
От друга страна, предградието Петрополис е значима туристическа дестинация в страната - там е била резиденцията на бразилския император Педро Втори. Затова и страната не желае да скапва репутацията на мястото, счита Рафане Пайшау от " Про мемориал ".
Дворецът на Педро Втори в Петрополис.Снимка: Sunny Celeste/Bildagentur-online/picture alliance" Включването на къщата към списъка със предпазените обекти беше доста мъчно. Хората желаят да запазят облика на имперския град Петрополис. И не искам да признаят историята на тези, които са се борили за народна власт. Петрополис е единствено един образец. Това се случва в цяла Бразилия ", споделя Пайшау пред АРД.
Историчката Доротее Вайтбрехт споделя, че контузиите от това време се предават сред поколенията. " Смятам, че е значимо младежите и обществото да знаят какво значи да преживееш нещо такова ". Нейната вуйна - Елизабет Кеземан - е убита по време на военния режим в Аржентина.
Неизговорената история
Бившият президент Жаир Болсонаро омаловажава закононарушенията от това време, показва удивление от военните и назовава преврата " гражданска война ", споделя АРД. А след изборите през октомври предходната година доста от поддръжниците му още веднъж приканват за интервенция на армията.
И от правна позиция диктатурата в Бразилия не е преодоляна. Сериозни нарушения на човешките права са документирани, само че мъчителите от " Къщата на гибелта " и доста други нарушители в никакъв случай не са получили обвинявания, прецизира немската медия.
В други латиноамерикански страни, измежду които да вземем за пример Аржентина, нещата стоят по друг метод. Там убийците на Елизабет Кеземан към този момент са наказани - с помощта на интернационалните правни старания. Справянето с историята постоянно надвишава границите на дадена страна. " Къщата на гибелта " е единствено един образец за това.
